Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
13. Що да ти кажа, с какво да те сравня, дъще Иерусалимова? На какво да те оприлича, за да те утеша, дево, дъще Сионова? Защото твоята рана е като море голяма; кой може да те изцери?
14. Твоите пророци ти предсказваха неща несбъдни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да отвърнат твоето пленение, и ти изричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание.
15. Ръце пляскат за тебе всички минаващи по пътя, подсвиркват и клатят глава за дъщерята Иерусалимова и казват: „това ли е градът, който наричаха съвършенство на красота, радост на цяла земя?“
16. Разтворили са против тебе широки уста всички твои врагове, подсвиркват и скърцат със зъби, казвайки: „погълнахме го, само този ден и чакахме ние, дочакахме, видяхме!“
17. Господ извърши, що бе определил, изпълни словото Си, изречено в стародавни дни, разори безмилостно и даде на врага да се порадва над тебе, дигна високо рога на твоите неприятели.
18. Сърцето им вика към Господа. Стено на дъщерята Сионова! лей потоци сълзи денем и нощем, не давай си покой, не затваряй зениците на очите си.
19. Ставай, викай нощем при началото на всяка стража; изливай като вода твоето сърце пред лицето на Господа; простирай към Него ръце за душата на децата си, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.
20. „Погледни, Господи, и виж: кому си направил тъй, че жените да ядат своя плод — младенците, от тях откърмени? да биват убивани в Господнето светилище свещеник и пророк?
21. Деца и старци лежат наземи по улиците; момите ми и момците ми паднаха от меч; Ти ги убиваше в деня на Твоя гняв, колеше безмилостно.“
22. Ти свика отвред като на празник моите ужаси, и в деня на Господния гняв никой се не спаси, никой не оцеля; ония, които бях откърмила и отгледала, врагът ми изтреби.
Глава 3.
1. Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;
2. Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.
3. Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.
4. Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;
5. загради ме и обиколи с горчила и теглила;
6. тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,
7. обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми
8. и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;
9. с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми;
10. Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11. изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;
12. изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;
13. устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.
14. Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.
15. Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;
16. разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.
17. И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване
18. и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.
19. Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.
20. Крепко помни това моята душа и отпада в мен.
21. Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:
22. по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:
23. то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!
24. Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.
25. Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.
26. Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27. Добре е човеку, кога носи иго на младини.
28. Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.
29. Туря устата си в прах, мислейки: „може би, има още надежда“;
30. подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,
31. понеже не навеки оставя Господ.
32. Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост.
33. Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.
34. Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,
35. кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36. кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?
37. Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“?
38. Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?
39. За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.
40. Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.
41. Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;
42. ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;
43. Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;
44. Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;
45. смет и гнусота ни направи Ти сред народите.
46. Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.